поток

Речник на българския език

1. пото̀к — съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. пото̀ци, (два) пото̀ка, м.
1. Малка река в планината.
2. Прен. Обикн. ед. Съвкупност от много движещи се в една посока хора, животни или предмети. Поток от коли.
същ. умал. пото̀че, мн. пото̀чета, ср. (в 1 знач.).

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • путок

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ток
непълен член по-то-ка
пълен член по-то-кът
мн.ч. по-то-ци
членувано по-то-ци-те
бройна форма по-то-ка
звателна форма —

2. Пото̀к — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Путок

Връзки