изобилие

Речник на българския език

изобѝлие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Голямо количество от нещо; богатство.

Грешни изписвания (3)

  • езобилие
  • езубилие
  • изубилие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изо-би-лие
членувано изо-би-ли-е-то
мн.ч. изо-би-лия
членувано изо-би-ли-я-та