маса

Речник на българския език

ма̀са съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ма̀си, ж.
1. Мебел с плоска хоризонтална повърхност и опори (крака). Кухненска маса.
2. Хоризонтална плоскост със специално оборудване, подобна на легло. Операционна маса.



мн. ма̀си, ж.,
1. Само ед. Материя, вещество. Дървесна маса.
2. Разг. Само ед. Голямо количество от еднородни предмети; множество. Прочел е маса книги.
3. Само мн. Множество хора, народ, широк слой от населението. Народни маси.
4. Спец. Във физиката — величина, която определя тежестта и инерцията на телата.
прил. ма̀сов, ма̀сова, ма̀сово, мн. ма̀сови.

Грешни изписвания (1)

  • масъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-са
членувано ма-са-та
мн.ч. ма-си
членувано ма-си-те
звателна форма