тълпа

Речник на българския език

тълпа̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тълпѝ, ж.
1. Обикн. Пренебр. Струпване на множество хора. Около всяка сцена на фолклорния фестивал имаше тълпи.
2. Прен. Пренебр. Безлично множество.

Грешни изписвания (3)

  • талпа
  • талпъ
  • тълпъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тъл-па
членувано тъл-па-та
мн.ч. тъл-пи
членувано тъл-пи-те
звателна форма