компания

Речник на българския език

компа̀ния съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мн. компа̀нии, ж.
1. Група от хора, прекарващи заедно времето си или общуващи заради общи интереси. В ресторанта имаше няколко компании. Намирам се в компания. Попадам в лоша компания. Ще те запозная с моята компания.
2. С предлога за. Другар, придружител, кавалер. Вземам я за компания. Не обичам да пия без компания.
3. Присъствието на някого по отношение на друго лице. Той е чудесна компания. Не понасям неговата компания.
Правя компания (на някого). — Придружавам някого.



мн. компа̀нии, ж. Търговско или промишлено обединение, сдружение на сродни фирми за обща дейност. Неговата компания притежава верига от ресторанти. Частна компания.

Грешни изписвания (11)

  • компанеа
  • компанеъ
  • компанея
  • компаниа
  • компаниъ
  • кумпанеа
  • кумпанеъ
  • кумпанея
  • кумпаниа
  • кумпаниъ
  • кумпания

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ком-па-ния
членувано ком-па-ни-я-та
мн.ч. ком-па-нии
членувано ком-па-ни-и-те
звателна форма