познанство

Речник на българския език

позна̀нство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. позна̀нства, ср.
1. Само ед. Установено отношение между познати. Завързвам познанство.
2. Обикн. мн. Познати, близки хора. Имам много познанства.

Грешни изписвания (3)

  • познанству
  • пузнанство
  • пузнанству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. поз-нан-с-т-во
членувано поз-нан-с-т-во-то
мн.ч. поз-нан-с-т-ва
членувано поз-нан-с-т-ва-та