общество

Речник на българския език

общество̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. общества̀, ср.
1. Съвкупност от хора, които са обединени от производствени отношения. Робовладелско общество.
2. Група хора, обединени от общи интереси, произход, положение и др. Висше общество. Дворянско общество.
3. Кръг от хора, с които човек общува; среда.
4. Организация, дружество. Общество за защита на животните.

Грешни изписвания (7)

  • обштество
  • обштиство
  • общиство
  • убштество
  • убштиство
  • убщество
  • убщиство

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-щес-т-во
членувано об-щес-т-во-то
мн.ч. об-щес-т-ва
членувано об-щес-т-ва-та