група

Речник на българския език

гру̀па съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. гру̀пи, ж.
1. Известен брой лица или еднородни предмети, които са на едно място. Група ученици.
2. Обединение на лица, предмети, явления въз основа на общ признак. Аз съм в първата група. Ще пътуват на две групи. Градовете се делят в три групи по големина.
същ. умал. гру̀пичка, мн. гру̀пички, ж. (в 1 знач.). // прил. гру̀пов, гру̀пова, гру̀пово, мн. гру̀пови. Групова снимка. Групов ръководител.

Грешни изписвания (1)

  • групъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. гру-па
членувано гру-па-та
мн.ч. гру-пи
членувано гру-пи-те
звателна форма