отряд

Речник на българския език

отря̀д — съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. отря̀ди, (два) отря̀да, м. Отред.

Синоними

Грешни изписвания (2)

  • отрят
  • утрят

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. от-ряд
непълен член от-ря-да
пълен член от-ря-дът
мн.ч. от-ря-ди
членувано от-ря-ди-те
бройна форма от-ря-да
звателна форма —

Връзки