тайфа

Речник на българския език

тайфа̀ — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тайфѝ, ж. Разг. Група хора, обикн. с лош характер, с лоши прояви. Тайфа безделници.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • тайфъ
  • тъйфа
  • тъйфъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. тай-фа
членувано тай-фа-та
мн.ч. тай-фи
членувано тай-фи-те
звателна форма —

Връзки