куп
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
ку̀път, ку̀па, мн. ку̀пове и ку̀пища, (два) ку̀па, м.
1. Струпано на едно място значително количество от някое вещество или много, обикн. неподредени предмети; купчина. Куп пясък. Куп книги. Голям куп дрехи.
2. Множество, обикн. неподредено. Куп хора. Куп пари. Куп въпроси.
същ. умал. ку̀пче, мн. ку̀пчета, ср.
• На куп. — Много, събрани заедно. Не трябва да ѝ даваш пари на куп.
• През куп за грош. — Разг. Небрежно. Изработили са мебелите през куп за грош.
1. Струпано на едно място значително количество от някое вещество или много, обикн. неподредени предмети; купчина. Куп пясък. Куп книги. Голям куп дрехи.
2. Множество, обикн. неподредено. Куп хора. Куп пари. Куп въпроси.
същ. умал. ку̀пче, мн. ку̀пчета, ср.
• На куп. — Много, събрани заедно. Не трябва да ѝ даваш пари на куп.
• През куп за грош. — Разг. Небрежно. Изработили са мебелите през куп за грош.