насип

Речник на българския език

на̀сип съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. на̀сипи, (два) на̀сипа, м.
1. Изкуствено земно възвишение. Железопътен насип.
2. Ситен обрив по гърлото.

Грешни изписвания (1)

  • насеп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. на-сип
непълен член на-си-па
пълен член на-си-път
мн.ч. на-си-пи
членувано на-си-пи-те
бройна форма на-си-па
звателна форма