рид

Речник на българския език

1. рид — съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ридът, рида, мн. ридове, (два) рида, м. Леко издадена земна повърхност; хълм.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • рит

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. рид
непълен член ри-да
пълен член ри-дът
мн.ч. ри-до-ве
членувано ри-до-ве-те
бройна форма ри-да
звателна форма —

2. Рид — географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Рит

Връзки