тераса

Речник на българския език

тера̀са съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. тера̀си, ж.
1. Открита част от жилище; голям балкон, веранда. Излизам на терасата. Слънчева тераса.
2. Открита площадка на покрива на сграда.
3. Малка хоризонтална равнина, разположена върху наклонена земна повърхност. Свищов е разположен на тераси.
прил. тера̀сен, тера̀сна, тера̀сно, мн. тера̀сни. Терасна стена.

Грешни изписвания (3)

  • терасъ
  • тираса
  • тирасъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. те-ра-са
членувано те-ра-са-та
мн.ч. те-ра-си
членувано те-ра-си-те
звателна форма