издатина̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. издатинѝ, ж. Изпъкнало, издадено място. На стената имаше издатина. На челото му се получи издатина.
Синоними
Грешни изписвания (15)
- ездатена
- ездатенъ
- ездатина
- ездатинъ
- ездътена
- ездътенъ
- ездътина
- ездътинъ
- издатена
- издатенъ
- издатинъ
- издътена
- издътенъ
- издътина
- издътинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-да-ти-на | |
|---|---|---|
| членувано | из-да-ти-на-та | |
| мн.ч. | из-да-ти-ни | |
| членувано | из-да-ти-ни-те | |
| звателна форма | — | |