чело

1. чѐло — съществително име, среден род (тип 54)

Значение

и чело̀, мн. чела̀, ср.
1. Горна лицева част на човешки череп, между очите и косата. Високо открито чело.
2. Най-предна, горна, лицева част на нещо. Вървя в челото на колоната.
• На челото (на някого) е написано. — Ясно е, вижда се отдалече.
• С открито чело. — С чест, с чиста съвест.
• С пот на челото. — С много работа, с упорит труд.

мн. чела̀, ср. Четириструнен лъков инструмент; виолончело.

Синоними

ръб, издатък, издатина, изпъкналост, стъпало

Грешни изписвания (1)

челу

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		че-ло
ед.ч.	членувано	че-ло-то
мн.ч.		че-ла
мн.ч.	членувано	че-ла-та

2. чело — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

чело е производна форма на чета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. чело — мин. деят. св. прич. ср. р.

чело е производна форма на чета (мин. деят. св. прич. ср. р.).