подутина

Речник на българския език

подутина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. подутинѝ, ж. Подуто място.

Грешни изписвания (15)

  • подотена
  • подотенъ
  • подотина
  • подотинъ
  • подутена
  • подутенъ
  • подутинъ
  • пудотена
  • пудотенъ
  • пудотина
  • пудотинъ
  • пудутена
  • пудутенъ
  • пудутина
  • пудутинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. по-ду-ти-на
членувано по-ду-ти-на-та
мн.ч. по-ду-ти-ни
членувано по-ду-ти-ни-те
звателна форма