буца

Речник на българския език

бу̀ца съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. бу̀ци, ж.
1. Къс от меко или ронливо вещество с неопределена форма. Буца пръст. Буца сирене. Буца лед.
2. Разг. Подутина на тялото.

Грешни изписвания (1)

  • буцъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. бу-ца
членувано бу-ца-та
мн.ч. бу-ци
членувано бу-ци-те
звателна форма