издутина̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. издутинѝ, ж.
1. Част от предмет, място, което е с издадена, изпъкнала форма или е придобило такава форма.
2. Подутина. На челото му имаше голяма издутина от удара.
1. Част от предмет, място, което е с издадена, изпъкнала форма или е придобило такава форма.
2. Подутина. На челото му имаше голяма издутина от удара.
Грешни изписвания (15)
- ездотена
- ездотенъ
- ездотина
- ездотинъ
- ездутена
- ездутенъ
- ездутина
- ездутинъ
- издотена
- издотенъ
- издотина
- издотинъ
- издутена
- издутенъ
- издутинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | из-ду-ти-на | |
|---|---|---|
| членувано | из-ду-ти-на-та | |
| мн.ч. | из-ду-ти-ни | |
| членувано | из-ду-ти-ни-те | |
| звателна форма | — | |