израстък

Речник на българския език

изра̀стък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. изра̀стъци, (два) изра̀стъка, м.
1. Младо стъбло, израснало от корен на дърво; издънка.
2. Издаден от тялото орган. Ноктите са израстъци.
3. Болестно образувание в/по тялото.

Грешни изписвания (3)

  • езрастак
  • езрастък
  • израстак

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-рас-тък
непълен член из-рас-тъ-ка
пълен член из-рас-тъ-кът
мн.ч. из-рас-тъ-ци
членувано из-рас-тъ-ци-те
бройна форма из-рас-тъ-ка
звателна форма