мустаче

Речник на българския език

мустаче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. мус-та-че
членувано мус-та-че-то
мн.ч. мус-та-че-та
членувано мус-та-че-та-та