стрък

Речник на българския език

стрък съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

стръ̀кът, стръ̀ка, мн. стръ̀кове, (два) стръ̀ка, м. Растение върху отделно стъбло. Стрък магданоз.
същ. умал. стръ̀кче, мн. стръ̀кчета, ср.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стрък
непълен член стръ-ка
пълен член стръ-кът
мн.ч. стръ-ко-ве
членувано стръ-ко-ве-те
бройна форма стръ-ка
звателна форма