клонка

Речник на българския език

кло̀нка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. кло̀нки, ж.
1. Малък клон.
2. Прен. Потомък. Семейството е клонка от богат род.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • клонкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клон-ка
членувано клон-ка-та
мн.ч. клон-ки
членувано клон-ки-те
звателна форма