клонче

Речник на българския език

кло̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. клон

Грешни изписвания (1)

  • клончи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. клон-че
членувано клон-че-то
мн.ч. клон-че-та
членувано клон-че-та-та