съчка

Речник на българския език

съ̀чка — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. съ̀чки, ж. Малко отчупено клонче (обикн. сухо). Събирам съчки за огъня. Изпука съчка — някой идваше.
същ. умал. съ̀чица, мн. съ̀чици, ж.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • съчкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съч-ка
членувано съч-ка-та
мн.ч. съч-ки
членувано съч-ки-те
звателна форма —

Връзки