пръчка

Речник на българския език

пръ̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. пръчки, ж.
1. Отрязана клонка. Стъпвам върху пръчка.
2. Тънко и немного дълго парче метал. Скарата е направена от метални пръчки.
Ще играе пръчката. — Ще има бой.

Грешни изписвания (1)

  • пръчкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пръч-ка
членувано пръч-ка-та
мн.ч. пръч-ки
членувано пръч-ки-те
звателна форма