съчица

Речник на българския език

съ̀чица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

вж. съ̀чка

Грешни изписвания (3)

  • съчеца
  • съчецъ
  • съчицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. съ-чи-ца
членувано съ-чи-ца-та
мн.ч. съ-чи-ци
членувано съ-чи-ци-те
звателна форма