стъбло

Речник на българския език

стъбло̀ съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. стъбла̀, ср. Част от растение между корена и короната/разклоненията.
прил. стъ̀блен, стъ̀блена, стъ̀блено, мн. стъ̀блени.

Грешни изписвания (1)

  • стабло

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. стъб-ло
членувано стъб-ло-то
мн.ч. стъб-ла
членувано стъб-ла-та