дръжка

Речник на българския език

дръ̀жка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. дръ̀жки, ж.
1. Част от предмет, с която той се хваща, държи. Дръжката на прозореца е счупена.
2. Стъбло на цвете. Препоръчвам ви цветя с дълги дръжки.
3. Жарг. Само мн. Нищо. — Какво има за ядене? — Дръжки.

Грешни изписвания (3)

  • дръжкъ
  • дръшка
  • дръшкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. дръж-ка
членувано дръж-ка-та
мн.ч. дръж-ки
членувано дръж-ки-те
звателна форма