кобѝлица
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. кобѝлици, ж.
1. ист. Дъгообразно извито дърво с длабове в двата края, което се е поставяло на рамото за носене на бакъри, кофи.
2. Високо дърво с чатал, за който е закрепен прътът на кофата, с която се вади вода от кладенец.
3. Лост на везни.
4. Спец. В техниката — устройство с такава форма.
1. ист. Дъгообразно извито дърво с длабове в двата края, което се е поставяло на рамото за носене на бакъри, кофи.
2. Високо дърво с чатал, за който е закрепен прътът на кофата, с която се вади вода от кладенец.
3. Лост на везни.
4. Спец. В техниката — устройство с такава форма.
Грешни изписвания (7)
- кобилеца
- кобилецъ
- кобилицъ
- кубилеца
- кубилецъ
- кубилица
- кубилицъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ко-би-ли-ца | |
|---|---|---|
| членувано | ко-би-ли-ца-та | |
| мн.ч. | ко-би-ли-ци | |
| членувано | ко-би-ли-ци-те | |
| звателна форма | — | |