балансьор

Речник на българския език

балансьо̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. балансьо̀ри, (два) балансьо̀ра, м.
1. Баланс (в 3 знач.).
2. Човек или предмет, който служи за баланс (в 1 знач.).

Грешни изписвания (3)

  • балънсьор
  • бълансьор
  • бълънсьор

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ба-лан-сьор
непълен член ба-лан-сьо-ра
пълен член ба-лан-сьо-рът
мн.ч. ба-лан-сьо-ри
членувано ба-лан-сьо-ри-те
бройна форма ба-лан-сьо-ра
звателна форма