ръчка

1. ръ̀чка — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

мн. ръчки, ж. Специално приспособление, за което се хваща човек, с помощта на което привежда в движение машина и др. ; дръжка, ръкохватка. Хвани ръчката и отвори вратата на колата.

Синоними

Грешни изписвания (1)

ръчкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		ръч-ка
ед.ч.	членувано	ръч-ка-та
мн.ч.		ръч-ки
мн.ч.	членувано	ръч-ки-те
звателна форма		—

2. ръчка — сег. вр., 3 л., ед. ч.

ръчка е производна форма на ръчкам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. ръчка — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

ръчка е производна форма на ръчкам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. ръчка — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

ръчка е производна форма на ръчкам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).