хватка

Речник на българския език

хва̀тка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. хва̀тки, ж.
1. В спортната борба — начин за хващане на противника, специална позиция. Ловка хватка. Прилагам различни хватки.
2. Разг. Количество от нещо, захванато наведнъж с една ръка. Хватка трева.
3. Прен. Разг. Хитрост, шмекерия, тънкост.

Грешни изписвания (3)

  • фатка
  • фаткъ
  • хваткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. хват-ка
членувано хват-ка-та
мн.ч. хват-ки
членувано хват-ки-те
звателна форма