похват

Речник на българския език

похва̀т съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. похва̀ти, (два) похва̀та, м.
1. Само ед. Умение да се прави нещо. Имам добър похват.
2. Начин на подхождане към нещо, начин на изобразяване на нещо. Използвам различни похвати. Художествен похват.

Грешни изписвания (3)

  • пофат
  • пуфат
  • пухват

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пох-ват
непълен член пох-ва-та
пълен член пох-ва-тът
мн.ч. пох-ва-ти
членувано пох-ва-ти-те
бройна форма пох-ва-та
звателна форма