леснина

Речник на българския език

леснина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. леснинѝ, ж. Начин за извършване или постигане на нещо без трудности или с малко трудности. Намирам леснината на работата. Трябва да има леснина тази работа. Търся леснината.

Грешни изписвания (7)

  • леснена
  • лесненъ
  • леснинъ
  • лиснена
  • лисненъ
  • лиснина
  • лиснинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лес-ни-на
членувано лес-ни-на-та
мн.ч. лес-ни-ни
членувано лес-ни-ни-те
звателна форма