улеснение

Речник на българския език

улеснѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. улеснѐния, ср. Обстоятелство или приспособление, което прави извършването на нещо по-лесно, по-удобно; облекчение. В домакинството ползвам всички улеснения. Храненето на стол е голямо улеснение. Готовите храни са голямо улеснение за домакинята.

Грешни изписвания (3)

  • олеснение
  • олиснение
  • улиснение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. улес-не-ние
членувано улес-не-ни-е-то
мн.ч. улес-не-ния
членувано улес-не-ни-я-та