облекчение

Речник на българския език

облекчѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. облекчѐния, ср.
1. Състояние на лекота, освобождаване от напрежение, тежест, болка. След инжекцията почувства облекчение. С облекчение посрещнаха появата му.
2. Улеснение, намаление. Данъчни облекчения.

Грешни изписвания (3)

  • обликчение
  • ублекчение
  • убликчение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. об-лек-че-ние
членувано об-лек-че-ни-е-то
мн.ч. об-лек-че-ния
членувано об-лек-че-ни-я-та