утеха

Речник на българския език

утѐха — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Облекчаване на мъка, тъга, успокоение, радост. Намирам утеха в книгите. Нямам утеха. В нея ми е утехата.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • отеха
  • отехъ
  • утехъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уте-ха
членувано уте-ха-та
мн.ч. уте-хи
членувано уте-хи-те
звателна форма —

Връзки