утешение

Речник на българския език

утешѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед.
1. Утешаване.
2. Утеха.

Грешни изписвания (3)

  • отешение
  • отишение
  • утишение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. уте-ше-ние
членувано уте-ше-ни-е-то
мн.ч. уте-ше-ния
членувано уте-ше-ни-я-та