примирение

Речник на българския език

примирѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Състояние на примирен.

Грешни изписвания (3)

  • премерение
  • премирение
  • примерение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ми-ре-ние
членувано при-ми-ре-ни-е-то
мн.ч. при-ми-ре-ния
членувано при-ми-ре-ни-я-та