примирие

Речник на българския език

примѝрие съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. примирия, ср. Временен мир през война по взаимна уговорка на двете страни. Сключвам примирие.

Грешни изписвания (1)

  • премирие

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. при-ми-рие
членувано при-ми-ри-е-то
мн.ч. при-ми-рия
членувано при-ми-ри-я-та