тишина̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед.
1. Отсъствие на шум, звук, глъчка. Пълна тишина. В къщата цари тишина. Нарушавам тишината. В залата настава тишина.
2. Спокойствие, безметежност. Обичам тишината. Прекарвам дните си в тишина.
• Пазя/запазя тишина. — Не шумя, не говоря.
• Пазя/запазя тишина (по някакъв въпрос). — Не говоря, не обсъждам, пазя в тайна.
• Мъртва тишина. — Абсолютна тишина.
• Гробна тишина. — Абсолютна тишина.
1. Отсъствие на шум, звук, глъчка. Пълна тишина. В къщата цари тишина. Нарушавам тишината. В залата настава тишина.
2. Спокойствие, безметежност. Обичам тишината. Прекарвам дните си в тишина.
• Пазя/запазя тишина. — Не шумя, не говоря.
• Пазя/запазя тишина (по някакъв въпрос). — Не говоря, не обсъждам, пазя в тайна.
• Мъртва тишина. — Абсолютна тишина.
• Гробна тишина. — Абсолютна тишина.
Синоними
Грешни изписвания (7)
- тешена
- тешенъ
- тешина
- тешинъ
- тишена
- тишенъ
- тишинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ти-ши-на | |
|---|---|---|
| членувано | ти-ши-на-та | |
| мн.ч. | ти-ши-ни | |
| членувано | ти-ши-ни-те | |
| звателна форма | — | |