застой

Речник на българския език

1. засто̀й — съществително име, мъжки род (тип 32) редактиране

Значение

засто̀ят, засто̀я, мн. засто̀и, (два) засто̀я, м.
1. Задържане, спиране на движение или дейност за известно време. Заради стачката движението на автобусите е в пълен застой. Застой в производството. Има застой в търговията.
2. Спиране, липса на развитие. Културата е в застой. Застой в науката.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • зъстой

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зас-той
непълен член зас-тоя
пълен член зас-то-ят
мн.ч. зас-тои
членувано зас-то-и-те
бройна форма зас-тоя
звателна форма —

2. застой — повелително наклонение, ед. ч.

застой е производна форма на застоя (повелително наклонение, ед. ч.).

Връзки