пустош

Речник на българския език

пу̀стош съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

пустошта, само ед., ж.
1. Безлюдно или обезлюдено пространство; пущинак.
2. Липса на живот; тишина. Вред цари пустош.
3. Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен живот.

Грешни изписвания (1)

  • пустуш

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. пус-тош
членувано пус-тош-та
мн.ч. пус-то-ши
членувано пус-то-ши-те
звателна форма