празнота

Речник на българския език

празнота̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. празнотѝ, ж.
1. Непълнота, пропуск, липса.
2. Само ед. Душевна пустота.

Грешни изписвания (7)

  • празнотъ
  • празнута
  • празнутъ
  • пръзнота
  • пръзнотъ
  • пръзнута
  • пръзнутъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. праз-но-та
членувано праз-но-та-та
мн.ч. праз-но-ти
членувано праз-но-ти-те
звателна форма