кухина̀
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. кухинѝ, ж.
1. Празна вътрешност на нещо. Зъбът имаше голяма кухина.
2. В човешкия или в животински организъм — кухо място, в което са поместени органи. Коремна кухина. Гръдна кухина.
1. Празна вътрешност на нещо. Зъбът имаше голяма кухина.
2. В човешкия или в животински организъм — кухо място, в което са поместени органи. Коремна кухина. Гръдна кухина.
Грешни изписвания (7)
- кохена
- кохенъ
- кохина
- кохинъ
- кухена
- кухенъ
- кухинъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ку-хи-на | |
|---|---|---|
| членувано | ку-хи-на-та | |
| мн.ч. | ку-хи-ни | |
| членувано | ку-хи-ни-те | |
| звателна форма | — | |