празнина

Речник на българския език

празнина̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. празнинѝ, ж.
1. Незапълнено място; дупка.
2. Прен. Непълнота, пропуск.

Грешни изписвания (7)

  • празнена
  • празненъ
  • празнинъ
  • пръзнена
  • пръзненъ
  • пръзнина
  • пръзнинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. праз-ни-на
членувано праз-ни-на-та
мн.ч. праз-ни-ни
членувано праз-ни-ни-те
звателна форма