пространство

Речник на българския език

простра̀нство съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. пространства, ср.
1. Спец. Само ед. Форма на съществуване на материята, която има протяжност и обем. Пространство и време.
2. Неограничена широта. Космическо пространство.
3. Празно, незаето разстояние между две неща. Свободно пространство.
4. Участък от земната повърхност; територия. Наводнението засегна голямо пространство.прил. пространствен, пространствена, пространствено, мн. пространствени.

Грешни изписвания (3)

  • пространству
  • прустранство
  • прустранству

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-т-ран-с-т-во
членувано прос-т-ран-с-т-во-то
мн.ч. прос-т-ран-с-т-ва
членувано прос-т-ран-с-т-ва-та