простор

Речник на българския език

просто̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. простори, м.
1. Обширно, свободно пространство. Обичам да се разхождам на простор.
2. Прен. Широта, свобода за действие. Простор за идеи.прил. просторен, просторна, просторно, мн. просторни. мн. простори, (два) простора, м. Разг. Приспособление с опънати въжета за простиране на дрехи при сушене, както и самите въжета.

Грешни изписвания (2)

  • прустор
  • простир

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. прос-тор
непълен член прос-то-ра
пълен член прос-то-рът
мн.ч. прос-то-ри
членувано прос-то-ри-те
бройна форма прос-то-ра
звателна форма