размах

Речник на българския език

разма̀х съществително име, мъжки род (тип 40a) редактиране

Значение

м., само ед.
1. Размахване.
2. Прен. Сила, широта, обхват, предприемчивост. Работи с размах.

Грешни изписвания (1)

  • ръзмах

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. раз-мах
непълен член раз-ма-ха
пълен член раз-ма-хът
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма